Здравей Недялко. Разкажи ни повече за теб. Как започна твоят път като ръководител на IT екип?

Първоначално се бях подготвил да ставам архитект, но някъде на финалната права реших, че ще бъда икономист. Имам няколко следдипломни квалификации, но нито една от тях не е свързана с посоката, в която се развивам в момента.

Кариерното ми развитие премина през различни дейности и в различни сфери. Започнах с неквалифициран труд, работейки в складове за разносна търговия и строителни материали. Работил съм във фабрика за раздуване на пластмасови бутилки, заведение за бързо хранене, спасител на басейн, завод за автомобилни джанти , разнос на печатни издания, а в края на този период придобих и квалификация за управление на мотокар. Всичко това беше в годините, докато бях студент и никога не съм се срамувал от това, което съм вършил. Както и не ме е срам да го спомена тук и пред вас, понеже, съм се отнасял със същата отговорност към задълженията си тогава, както го правя и сега.

След завършването ми започнах работа не по специалността си, а в отдел „Щети“ на една от големите на нашия пазар застрахователни компании. В тази компания срещнах страхотни хора и невероятен екип, на които съм безкрайно благодарен за всичко научено. Екипа беше толкова сплотен, че можех да се уча от всеки един от хората – от редови служител до изпълнителен директор. Кариерата ми там ме тласна и към една силно бутикова за нашата страна професия, а именно – Актюер.

Веднага след застрахователната компания дойде времето, когато бях нает във Фадата. Тук също започнах като актюер, но функциите бяха повече консултантски. Попаднах на невероятни специалисти, с чиято помощ разширих познанията си в сферата, а работейки по конкретни проекти позволи придобиване и развиване на нови умения в професионален план. Няма да преувелича, ако сравня работата си тук с това, че всеки ден е прочитане на цяла нова книга.

Около три години след първия ми работен ден във Фадата, ми беше предложено да ръководя свой проект и екип. Кариерата ми на ръководител започна като такъв на проекти, а след приключването на проектите ми беше поверен отдел. Вече четвърта година ръководя различни по големина екипи. В момента, с помощта на всичките ми колеги,  ръководя отдел „Софтуерни Разработки“ състоящ се от над 50 души, като функцията покрива и проектните внедрявания. Обкръжен съм от хора, на които мога да разчитам и се старая да им показвам, че те също могат да разчитат на мен.

Изминал си доста дълъг път. Ще ни споделиш ли най-интересния аспект от работата ти като ръководител на IT екип?

Технологиите са определено реквизит на съвремието ни. Те са нещо, което е ново, младо, развива се и ще се развива. Тепърва предстои да се запознаваме с тяхната всеобхватност в бъдеще. Преди да стигнем там, обаче, всичко това ще бъде направено от човек. Ще бъде направено от хора, които сега са сред вас. Вероятно ние знаейки или не, комуникираме с такива хора, които ще очертаят пътя на развитие на тези технологии. Може би Ви изненадвам със следващото изречение, но това със сигурност не е този аспект, който буди прекомерния интерес от моя страна.

Лично за мен, най-интересно е нещо, чието развитие е резултат на самостоятелно моделиране в продължение на хилядолетия и е следвало естествен път на формиране през огромен период от време. Не знам дали е правилно да го нарека аспект, но за мен най-интересни са отношенията между хората и в частност тези в моя екип. Работейки и комуникирайки с хора, ние ставаме част от тези отношения. Ние показваме приятна емоция при желана задача и обратно – негативна такава при неприятна задача. Колкото и умело да крием това, езикът на тялото винаги ни издава и аз съм там, за да опитам да изпреваря реакции от негативен и нежелан ефект. Всеки ден е нова врата и всеки колега ми показва какво е открил, когато е отворил своята.

Това може да бъде страхотна усмивка, но разбира се и мрачни облаци на хоризонта. Нюансите на двете крайности също са много. Дефинирал съм за себе си, че не бих могъл да изпълнявам добре ролята си, ако не се постарая да бъда дотолкова емпатичен, че да мога да вникна в споделен проблем или да опитам да бъда необходимия слушател и събеседник. За мен колегите ми са най-ценния актив и винаги поставям тях пред мен.

Имаш ли „Топ 3 правила за изграждане на успешен екип“ и кои са те?

Благодаря за въпроса, но нямам такива кандидат правила и трудно бих се съгласил човек да може да дефинира такива. Всеки екип е съвкупност от хора, които малко или много са различни по характер, а напасването на тези хора, с цел търсене на синергия е главна задача за мен. Казвайки това, клоня към отговора, че е важен личният подход във всяка ситуация и много трудно или по-скоро рядко едно и също правило би било еднакво приложимо и със същия резултат в различни екипи. Държа и пазя хигиена на общуване. Не скъсявам дистанция, повече от необходимото и се старая да не допускам емоции да влияят негативно на атмосферата в екипа. Честен и открит съм с всеки колега, адмирирам на постижения и усърдие, както и не спестявам конструктивната обратна връзка. В екипа имам колеги с различни нагласи, по отношение на социални контакти и умения. Някои са по-социални и предпочитат активното общуване, докато изпълняват задачите си, а други са по-интровертни и търсят комфорта на усамотяването. За всички търся личния подход, който ще ми позволи желаната комуникация с тях, така, както те ще се чувстват комфортно да я имат.

Говорейки за разнообразие, различни екипи и хора с различни характери, кои са най-важните неща, които си научил като ръководител на голям IT екип?

Научил съм се да се уча от всеки в екипа ми. Всеки един от тях има какво да каже и аз искам да го чуя. Независимо, дали нещо изказано или предложено може да се окаже грешно, за мен е важен процесът, който започва с желанието някой да сподели тази информация и тя да достигне до мен или до по-широка аудитория. Прокламирам всеки да може да изрази мнение по проблем и да получи обратна връзка. Няма потулени теми, не приемам недоизказани тези или твърдения. Сядайки на масата всички сме равни и дискутираме. Рангът в компанията не взима превес – доброто предложение може да дойде от всеки в екипа и точно това поощрявам да се случва.

Научил съм се и че човек не може винаги да се справя сам, и трябва да може да разчита на други. Аз работя с лидери на различни под-екипи, на които имам и съм гласувал безрезервно доверие. Това са хората, с които дискутирам повдигнати проблеми и до които се допитвам за решения. Всеки съвет е добре дошъл и аргументите на всеки са взети под внимание.

Това вече го споменах, но за мен е важно да съм честен и справедлив с колегите си и се отнасям еднакво уважително с всеки един от тях. Очаквам да получавам същото, за да може действията ми да се адекватни спрямо очакванията.

Share This