Мирослав Петров вече 4 години разработва IoT проекти в различни области, като домашна и сградна автоматизация, енергийна ефективност, интелигентно земеделие и мониторинг на индустриални процеси.
За реализация на проектите си използва основно Python, JS, NodeJS, InfluxDB, MySQL и Java за Android приложения.
Това, което му харесва в IoT областта, е че един проект включва в себе си елементи от много различни области като програмиране, електроника, телеметрия, механика, както и области специфични за конкретния проект.
С Мирослав ще ви срещнем на събитието Open Source Home Automation на 2-ри октомври. Преди това той ни сподели кое е най-голямото технологично предизвикателство, с което се е сблъсквал.

Как започна да се занимаваш с IoT?
Започнах да се занимавам с IoT благодарение на един добър ел. проектант, който така беше проектирал ел. инсталацията в офиса ми, че трябваше да вървя 20 м. (не преувеличавам), за да си светна лампата над бюрото. В търсене на решение на този проблем, попаднах на платформата Domoticz и видях, че хората я инсталират на нещо много интересно наречено Raspberry Pi. Купих едно Raspberry Pi, едно реле и малко джъмпери и така започна всичко…

Кой е най-интересният аспект от работата с IoT?
Резултатът. Изпитвам огромно удоволствие, когато завърша една система и я видя в действие.

Кое е най-голямото технологично предизвикателство, с което си се сблъсквал?
Един от първите ми проекти беше автоматизация на над 200 прозореца с електрически задвижки в промишлена сграда. Подбрах много внимателно всички хардуерни компоненти, включително и релетата, които управляват моторите.  Разполагах с тестова установка, върху която бях тествал работата и на хардуера, и на софтуера. След като монтирахме системата, тествахме обстойно всичко и нямаше никакви проблеми. Няколко месеца по-късно започнаха проблемите. Някои от релетата за управление на механизмите “залепваха” и оставаха в затворено положение. Това беше много неприятно, защото сутрин, когато хората започват работа в помещенията беше много студено, тъй като прозорците са останали отворени.  Въпреки, че релетата можеха да управляват 5 пъти по-голям товар от този, който упрвляваха в момента, проблемът беше на лице. Тъй като още бях неопитен, видях голям зор, докато разбера, защо залепват релетата, какво е искрене, искрогасяща верига и защо е по-разумно да използваме solid state релета при управление на мотори.

Как го разреши?
Подмених съществуващите електромагнитни релета със solid state и проблемът изчезна завинаги. Доста по-скъпи са, но са значително по-надеждни и имат по-дълъг експлотационен период.

Ще споделиш ли трите най-важни неща, които ИТ обществото може дa научи от темата на предстоящата ти презентация?
№ 1 – Защо е добре да използваме централизирана система за умен дом.
№ 2 – Как да изберем правилната технология за пренос на данни, в зависимост от типа на устройството, което искаме да свържем.
№ 3 – Кои са основните сензори и актуатори в един умен дом.

Какво би посъветвал всички, които сега започват да се занимават с IoT?
Бих ги посъветвал да се запишат на курс по основи на електрониката, да си купят едно Ардуино (или ESP8266) с няколко сензора и да започнат да експериментират. Според мен, това е най-добрият начин да си изяснят как работят цифровите и аналоговите сигнали, PWM, SPI, I2C и UART. Също ще могат да научат как да се свързват с облачни платформи посредством MQTT, HTTP и Websockets.


Регистрирай се за събитието


Стани част от потребителска група на Internet of Things. Абонирай се и ще ти изпращаме информация за всичко, което предстои в групата.

Визия: Личен архив

Прочети още:

Димитър Томов: Само комуникация с облака не е достатъчна за създаването на мрежа от устройства
Цветелин Маринов: В IoT има достатъчно фактори, които могат да попречат на едно устройство да заработи от първия път

Share This