Ники Горчилов се занимава с Интернет технологии от 1994 година насам. По-известен е като създател на компанията Орбител, която успешно продава през 2006 година. От почти 10 години насам, Ники оперира на индийския пазар, създавайки три успешни бизнеса в екосистемата на доставката на Интернет. Преди събитието Индия: Милиард(н)и бизнес възможности и предизвикателства с него си поговорихме защо инвестирането на изток е бъдещето и какво можем да пренесем от индийския пример в България.

Как започна да се занимаваш с предприемачество?

Превърнах хобито си в професия. В средата на 80-те дори прост компютър като Правец 82 изглеждаше като творение от бъдещето, така че „залепването“ не беше никак трудно. Едвам издържах до последния звънец в училище (а понякога и преди това), за да се втурна към районния компютърен клуб.

Малко преди да избухне свободата се появиха модемите и т.нар. Bulletin Board Systems (BBS) – автономни системи, към които можеш да се свържеш по телефона чрез модем и текстов терминален софтуер – да початиш с другите потребители и админите на системата, да свалиш някой софтуер или да се заровиш из форумите – праисторическата версия на BG-Mamma.

Съвсем логично, първите наченки на интернет се пръкнаха именно в средите на BBS-ите – първо с достъп до имейл, а по-късно – към 94-95-та година и с TCP/IP връзка. В онези години интернет беше скъпо начинание – 1 мегабит/сек международен канал струваше от порядъка на 35 хиляди долара месечно. За справка, днес същото нещо струва около 50 цента. Заради високата цена, най-евтиният вариант за достъп беше да направиш интернет доставчик – така други плащат нета, пък ти можеш да ползваш на корем.

Така се озовах в първия интернет доставчик в София, а около година и нещо по-късно стартирах собствен проект – i.net – интернет доставчик на дребно. Около 2 години по-късно с моя партньор Виктор Францес стартирахме Орбител в опит да решим проблема с вноса на качествен капацитет, защото в онези години всички вносители „препродаваха“ капацитет – внасят 1 мегабит, но продават 6.

А как се насочи към бизнес в Индия?

България изобрети нов модел за доставка на интернет по домовете – много евтин, много бърз и лесен за изграждане. Благодарение на просторите от ЛАН кабели между блоковете, от дъното на класациите, България излетя в топ 10 на света за има-няма 5-6 години.

След като продадохме Орбител, за нас с Виктор въпроса къде да изнесем „топлата вода“ на българския интернет беше съвсем логичен. Всеки нововъзникващ пазар, в който няма съществуваща инфраструктура, а клиентите са ценово-чувствителни, е идеална почва за българския LAN модел.

Индия беше логичният избор – огромен пазар, силно неразвит, демократична система на управление и английски за официален език.

Кой е най-интересният аспект от работата ти в предприемачеството?

Вероятно е клише, но динамичната среда. ИТ индустрията се променя с такива темпове, че не остава време да ти доскучае.

Кои са основните предизвикателства пред един IT предприемач в Индия?

На първо място бих поставил издръжливостта. Успехът в Индия е маратонска дисциплина. ИТ хората понякога имаме доста романтична представа как изглежда постигането на успех. В Индия до последно се чудиш ще стане ли, няма ли да стане. А-ха да фалираш, и то вземе че потръгне.

Вторият важен аспект е количеството персонал. Отново романтична представа – малко, но свръх-интелигентни програмисти, един app, малко маркетинг и поръчките да валят. Е, в Индия липсата на надеждно функциониращи спомагателни бизнеси като фирми за доставки например, принуждава ИТ предприемачите да изграждат собствени спомагателни екипи. Стотици, хиляди, а понякога и десетки хиляди човека персонал зад едно просто на пръв поглед приложение.

Трето предизвикателство са културните различия. Кога „да“ е да, кога е „не“ и кога „може би“. Как да разбереш какво мисли събеседника ти, особено когато става дума за проблем. В желанието си да ти се харесат или пък да не те наранят, хората в Индия са склонни да ти поднесат всичко, от полу-истини до опашати лъжи.

А какво може да научим от индийските ни колеги и пренесем като добра практика в българския бизнес?

За мен най-поучително е готовността на предприемачите в Индия да взаимстват чужди идеи. Моето поколение страдаме от синдрома „not invented here“ – всеки път, когато някой конкурент направи нещо различно, се опитваме да (си) обясним колко не се прави така. Нещо като присмеха на Стив Балмър спрямо iPhone през 2007. Бизнесмените в Индия нямат скрупули и пробват всичко.

Ще споделиш ли трите най-важни неща, които ИТ обществото може да научи от темата на предстоящата ти презентация?

Ами да започнем от там, защо да ходим на изток, след като всички опитват да пробият на запад. Ще представя бизнес модела, който е възприет от почти всички индийски unicorns. Естествено, че ще стане дума за трудностите и как да ги преодолеем.

Какво би посъветвал всички, които сега започват да се занимават с предприемачество в IT бизнеса?

Технологиите са инструмент, а не са самостоятелна дисциплина. Нещо като журналистиката – хубаво е че можеш да пишеш, ама от какво разбираш, че да го опишеш?

За да имат успешен ИТ бизнес, трябва да изградят солидни знания и умения в друга индустрия или домейн.


Стани част от потребителската група IT Entrepreneurship. Абонирай се и ще ти изпращаме информация за всичко, което предстои в групата.

Визия: Личен архив

Прочети още:
Ангел Келчев: „Всяка седмица си казвам „другата седмица е критично важна“
От програмист до собственик на компания с над 500 B2B клиента

Share This