Димитър Томов има над 14 години опит в областта на „Вградените системи“ (Embedded Systems) и е собственик на млада компания. Първият му професионален проект е индустриален контролер, базиран на  8 битов микроконтролер, вграден в завод за рециклиране на пластмаса през 2005 година, когато той все още е ученик в Техникума по Машиностроене в София. През 2018 участва в общо пет IoT проекта, три за различни и утвърдени световни компании, един за Американски стартъп и друг проект за Австрийски стартъп. С него ще ви срещнем на събитието Когато „IoT” означава „Interconnectivity of Things” на 4-ти април. Преди това, Димитър ни сподели как е започнал да се занимава с IoT и кое е най-голямото технологично предизвикателство, с което се е сблъсквал.

Как започна да се занимаваш с IoT?
Със свързани устройства се занимавам преди концепцията за IoT да навлезе, тъй като започнах с разработването на вградени системи за автоматизация. Много от принципите, които седят зад IoT устройствата идват от индустриалната автоматизация, където множество системи и сензори трябва да комуникират помежду си и да работят съвместно.

Моят първи потребителски продукт ползващ Интернет е добър пример за ранно IoT устройство (от 2012г.). Разработихме интересна вградена система, предназначена за жилищни комплекси, която позволява на наемателите видео връзка и контрол на достъпа до апартаменти им. Нещо като „Amazon Кey“ от 2017, но разработено в България още през 2012г.

Кой е най-интересният аспект от работата с IoT?
Лично за мен това е възможността да обсъждаме нови идеи и да прилагаме все по-нови технологии. Например, изчислителната мощ на днешните IoT продукти се увеличава постоянно, домашните асистенти използват същите процесори, които има в нашите смартфони и таблети. Това дава възможност все по-иновативен софтуер и продукти да достигат до всички нас.

Кое е най-голямото технологично предизвикателство, с което си се сблъсквал?
Тъй като винаги участвам в проекти за създаването на нови продукти срещам интересни технологични предизвикателства във всеки един проект. Например, в момента с екипа ми работим по проект, който представлява устройство, което ще работи в планините, с множество сензори, machine learning алгоритъм и изключително ниска консумация (1mAh/ден).

Как го разреши?
Вместо операционна система за реално време (RTOS) използваме подход с FSM, който ще си призная лично аз предпочитам, тъй като ни дава предвидимост на изпълнението на софтуера. Между впрочем, това е подход взаимстван от опита ми в индустриалната автоматизация и safety-critical системите.

Ще споделиш ли трите най-важни неща, които ИТ обществото може да научи от темата на предстоящата ти презентация?
1. Защо комуникацията с облака не е достатъчна за създаването на мрежа от устройства aka Internet of Things. Необходима е взаимосвързаност (interconnectivity), за да могат устройствата действително да говорят помежду си.
2. Влиянието на бизнес модела върху дизайна на един нов продукт.
3. Възможността да чуят за реални примери на IoT продукти от водещи международни компании, в чиито дизайн и разработка съм участвал.

Какво би посъветвал всички, които сега започват да се занимават с IoT?
Задълбочете техническите си познания как работи хардуерът, който програмирате. Не се фокусирайте само върху програмните езици, а например търсете информация за принципа на работа на сензорите и микроконтролерите, които ползвате.


Регистрирай се за събитието


Стани част от потребителска група на Internet of Things. Абонирай се и ще ти изпращаме информация за всичко, което предстои в групата.

Визия: Личен архив

Прочети още:

Мартин Харизанов: IoT е област с голям потенциал, но и голяма динамика
За IoT и индустрията на бъдещето с Георги Арабаджиев

Share This