Даниела Димитрова е Senior Manager Software
Engineering в Progress (Telerik), където отговаря за екипите, разработващи публичните уебсайтове и системи на компанията. Има над 10-годишен опит в разработването на софтуер, като през по-голямата част от тях е отдадена на страстта си към програмирането. През 2013 г. се присъединява към Progress като софтуерен инженер, където с екипа си преминава през няколко мащабни и критични за компанията проекта. През последните няколко години се фокусира върху работата с хора и ръководеното на екипи. С нея ще ви срещнем на събитието Преходът: От университет към работа на 3-ти юни. Преди това, Даниела ни сподели кой е бил най-специалният й спомен от ФМИ и какво би посъветвала всички, на които сега им предстои кариерен старт. 

Как стартира кариерния си път?

След втората година в университета вече много исках да разбера как всичко това, което уча, се прилага в реална работна среда. Имах отличен успех, разбирах и се справях със заданията, които имахме, но усещах, че това вече не ми е достатъчно. Все по-често си задавах въпроса „Какво означава да работиш като програмист?“ и дали изобщо програмирането като професия ще ми допадне. Така започнах работа като стажант софтуерен разработчик в IT компания за електронно банкиране. Видях как се случват нещата на практика и си потвърдих, че програмирането определено е моята страст, и пътят, по който съм поела, е правилният. И така 12 години по-късно.

Каква роля има образованието ти във ФМИ в кариерата ти?

Като най-отличителен фактор може би бих посочила средата, която университетът ми предостави. В моята специалност, която по това време беше нова (Компютърни науки), приемаха малко хора, но това бяха хората с най-висок успех и медалисти от олимпиади, ситуацията беше „да бягаш с бързите“. А „бързите“ на това време бяха във ФМИ. Нямаше опция да не уча или да не се справям, защото щях да съм изключението. Знанията и постиженията на хората около мен ме мотивираха да давам максималното от себе си, дори и когато ми е било много трудно. Това ме направи още по-упорита и устойчива на предизвикателства. Записвах по много допълнителни курсове, четях по много странични ресурси, защото и хората около мен го правеха. Благодарение на средата, в която бях, научих, че природният талант не е единственият начин да си успешен в дадена област – той просто ни прави различни в начина, по който учим и възприемаме информацията. Всъщност се убедих, че с достатъчно труд и усилия, всяка цел може да бъде постигната, всяко качество или знание може да бъде придобито.

Кой е най-специалният ти спомен от ФМИ?

Петицата по Логическо програмиране! (смее се). Шегувам се (макар, че и това си беше доста специален момент 🙂 ). Сега като се замисля, няма един конкретен спомен, който да определя – за сметка на това изникват толкова много приятно носталгични други, свързани с безсънните нощи на учене, в които се събирахме с колегите, всеки сядаше да чете, където свари из апартамента, вълненията преди и след изпит, удовлетворението при решаването на поредната интегрална задача, все едно си открил света, дипломирането в историческата сграда на Ректората. Всичко това са спомени за цял живот. И приятелства, които пазя и до днес.

Ще споделиш ли трите най-важни неща, които студентите ще могат да научат от темата на предстоящата ти лекция?

Университетът е нещо много повече от лекциите и упражненията, на които се ходи всеки ден. Много от студентите мислят само за лекциите, когато правят оценка на това какво им носи университетът. Перспективата на времето ми даде възможност да видя и други гледни точки на тази картина, които бих искала да споделя с тях.

От друга страна, работата е нещо, което е с нас цял живот. Ако се замислите – на работното си място прекарваме по-голямата част от активното си денонощие, отколкото, в която и да е друга активност или заобикаляща среда. Така че е изключително важно да сме сигурни, че изборът, който сме направили, е *нашият*, че ни носи заряд и удоволствие. Но няма как да сме сигурни, без да сме опитали. И какво следва? Моят съвет към студентите е да не губят време и да опитат сега, да си намерят работа възможно най-скоро. В нито един момент от кариерата им няма да е толкова важно бързо да разберат, ако са сгрешили (“fail fast”), колкото сега. По-добре да променят работата и дори специалността си, докато са в началото на кариерата си, за да могат да инвестират време и енергия в това, което истински обичат, през останалата част от живота си. Животът е твърде ценен и пълен с възможности, за да пилеем време по тези, които не ни удовлетворяват. И тук идва мястото на няколко Do’s and Don’ts съвета, от моя опит, които ще запазя за събитието!

Какво би посъветвал всички, които им предстои кариерен старт?

Бих ги посъветвала да запомнят, че единственото нещо, което е необходимо, за да стартират, е да имат ентусиазъм и желание да се учат и развиват. Всичко друго се научава – как да пишат код, какво е Source Control, да презентират пред колеги, как да говорят с клиенти, и т.н. Всичко се учи. Но желанието и ентусиазмът, искрата на любопитството и мотивацията – те идват отвътре, или ги имаш, или не. В началото на кариерния път смятам, че те са най-силни, най-вече защото са там „по подразбиране“ – без дори да знаеш какво да очакваш, ти се вълнуваш, посрещаш всеки нов ден с усмивка и нетърпение, готов да се гмурнеш във следващото предизвикателство. Да използват тази енергия сега! Всеки добър лидер вижда и оценява потенциала на такъв кандидат и би му дал шанс, дори и пред хора с опит, но без особен заряд. Да съумеят да запазят и подклаждат този ентусиазъм и мотивация – това е, което ще ги отличи във времето като истински успешни хора, от тези, които просто имат работа.


Регистрирай се за събитието


Стани част от потребителска група на FMI club. Абонирай се и ще ти изпращаме информация за всичко, което предстои в групата.

Визия: Личен архив

Прочети още:

Ивайло Йосифов: За модерния програмист не е достатъчно само да пише добър код
Марта Дронева: Всяка трудност, която преодолея е радост за мен

Share This