Айлет Сачто има страст за решаване на сложни казуси вече над 15 години – в големи компании или туко-що прохождащи startup-и. Погледът й върху архитектурата и инженерството, които тя управлява в даден проект й дава възможност да променя и внедрява разнообразни архитектурни решения, да има контрол над евентуално възникнали проблеми с надеждността и интегралността на данните.
Освен професионалист в работата си, Айлет е и активен член на технологичната индустрия – тя е ментор и лектор в много общности, свързани с „Women in Hi-Tech“.
С нея може да се срещнете на предстоящата технологична конференция HackConf на 11-13-ти октомври в НДК. Преди това, тя ни сподели как се е справила с най-предизвикателния момент в нейната кариера до сега.

Как реши да се развиваш в ИТ сектора?
Не съм сигурна, че бих го нарекла „решение“, а по-скоро път. Неофициално, започнах да програмирам на 12 години, докато всички мои приятели искаха да пътуват в чужбина или да имат големи купони за рождените си дни, а аз поисках компютър. Когато го разделих на части, първо от гледна точка на операционната система (тогава разбрах важността на dll файловете) и по-късно, когато имах проблем със cd-rom-а разглобих хардуера и след като го поправих, го сглобих отново, разбира се.
Официално започнах да се занимавам с програмиране в армията, където започнах като системен администратор. За мое голямо щастие, имах колеги, които видяха моята страст и повярваха в мен, така че аз поех повече отговорности в екипа ми и бях отговорна за инфраструктурата и сигурността. След като приключих дълга си в армията, използвах набора от умения, които научих и започнах да работя като системен администратор, докато учех специалност по компютърни науки и психология. Диплома, която съчетава страстта ми към технологиите и хората и ми позволява да използвам уменията си за решаване на проблеми и анализиране.

Кой е най-предизвикателният ти момент в работата досега?
По време на кариерата си се сблъсках с много интересни предизвикателства, както от гледна точка на работата с хора, така и от технологичната точка, мисля че най-предизвикателните проблеми са тези, които включват и двете. Един от най-интересните проблеми през последните години беше в предишната ми роля като Production engineer, където срещнахме проблеми с много грешки от типа 503, непоследователно в някои от нашите microservices.

Как се справи?
На първо място е важно да разберем, че това беше екипно усилие, имаше много променящи се части, трябваше да фасилитираме всичко между членовете на екипа и различните групи в R&D отдела. Първото нещо, което направихме, беше да съберем повече данни и да добавим видимост, колкото можем. Това беше много „труден“ проблем, тъй като не беше последователен, което го направи още по-сложен. Проблемът се повтори в някои от нашите среди и не успяхме да го възпроизведем. Чрез събиране на повече данни успяхме да премахнем много „теории“ като ефекта от натоварването, производителността, хардуера и много други. След като нашите редовни инструменти Kibana (logs), DataDog и AWS дашборда ни “провалиха“, се върнахме към основите –  проследихме пакетите и събрахме повече мрежови данни. За съжаление това не помогна да разрешим проблема. В крайна сметка, установихме че проблемът е грешка в Nomad, проблем с изпращането на контейнера Kill към Docker. За да разрешим проблема, обновихме Docker. Тук се нуждаехме от много координация и екипни усилия, за да намалим дефекта в продукта, като се има предвид големината на средата.

Кои са 3-те неща, които ще научат хората по време на твоята лекция?
Мисля, най-важното, с което ще си тръгнат е, че архитектурата не е толкова „страшна“ или сложна, колкото хората мислят, и е критична част от изграждането и създаването на успешни продукти (и не само за архитектите). Хората, които ще дойдат на лекцията, ще „видят“ нов, по-прост, логичен подход към архитектурните принципи и ще научат (надявам се( как да използват този подход, да създават по-добри решения и услуги.


Визия: DEV.BG

Share This