Чудили ли сте се как се става програмист – нужни ли са конкретни знания и умения или всеки може се справи? Разказваме ви вълнуващата история на Иван Иванов – стартирал работа в автомобилния бранш, след което започва да се занимава с програмиране, а понастоящем е и лектор в СофтУни.

За предизвикателството на това да промени целия си живот и да го насочи към новата си страст, той ни разказа следното:

Как реши да се насочиш към професията на софтуерен разработчик?

През есента на 2015 година моя приятелка ми сподели, че е попаднала на курс за софтуерни инженери (Основи на програмирането), който се провежда всяка събота и е в непосредствена близост до дома ми. Реших да се запиша, за да си правим компания. В процеса на обучението започнах постепенно да се запалвам по програмирането. И след като си взех изпита с топ резултат – изборът беше ясен!

Истината е, че преди това не се бях сблъсквал с тази материя и не я разбирах. Мислех програмистите за много скучни и странни хора. Дори се шегувах, че ако някой не им напише алгоритъм, няма как да пресекат улицата.

Естествено осъзнах колко не съм бил прав. По принцип си падам състезател и естествено това се пренесе в курса. С колегите започнахме да се съревноваваме, кой колко бързо ще научи материала, ще реши задачите и т.н. Курса започна да се превръща в едно забавно състезание, което малко по малко превземаше ежедневието ми.



 

Събитие на фокус:

Reactive microservices
with Spring 5: WebFlux


 

Какви трудности срещна при смяната на професия?

Обсебването на ежедневието ми от програмирането се оказа донякъде и проблем, тъй като тогава работих нещо коренно различно. Бях решил да се развивам в автомобилния бранш. Големият „проблем“ идваше от това, че колкото повече учих толкова по-жаден ставах за знания. Всяко занятие пораждаше въпроси, чиито отговори пораждаха нови такива. И както всеки колега в тази сфера ще сподели – програмирането е едно непрестанно учене.

Отивах на работа в 9:00 и се прибирах в 18:30. След което сядах да програмирам и така до късните часове. Като това  се повтаряше всеки ден. А уикендите бяха тотално обсебени от програмиране. За да успея да съчетая тези неща се наложи да се лиша от доста удоволствия, като свободно време, излизане с приятели по заведения, екскурзии и т.н.

Интересното беше, че отивайки на работа не мислех за задачите си на работа, а за тези, които трябваше да реша, когато се прибера. С нетърпение очаквах края на работния ден, а обедната почивка се превърна във време за програмиране и учене на работа.

Как преодоля трудностите, които срещна?

С течение на времето (около 5 – 6  месеца) нещата започнаха да се нареждат. Усилията за учене на нови неща изградиха един модел за усвояване на нови знания, който ми даде възможност да успея да си разпределям времето пълноценно. Така да се каже – научих се да уча.

Започнах да участвам все по-активно в обучителните процеси в СофтУни. Стажантската програма, която предлага университета, дава възможност да докажеш себе си. Да усетиш, че това, което правиш има смисъл и се забелязва. Докосваш се до нещата отвътре съответно със своите предложения допринасяш за развитието му. Така да се каже превръщаш го в това, което искаш или смяташ, че трябва да бъде. И не на последно място – носи някакви доходи. Първите доходи постигнати със знания, упоритост и труд. Не след дълго напуснах и работа.

Какво ти подсказа, че софтуерната разработка е за теб?

Спомням си, в един работен ден отговарях на поредния имейл и това, което ми направи впечатление беше, че накрая на всеки ред бях сложил „;“ (точка и запетая). Това беше знак, че явно програмирането е нещото, с което трябва да продължа. Допълнително вземането на изпитите с отличие бе измерител, че се справям добре и може би това е призванието ми. Когато приятелите ми ме питат какво означава да програмираш им отговарям със следното. “Програмирането прилича на рисуването. Там художниците имат платно и четка и възможност да изразят себе си и да направят нещо уникално, което да зарадва околните. Така е и в програмирането. Програмистите имат любим програмен език (четка) и среда на разработка, компютър (платно). Това сравнение може да се направи и с други изкуства, като музика и т.н.“.  Всеки път когато сядам пред компютър и трябва да свърша някаква работа се замислям – „Колко яко би било ако еди какво си можеше да става по еди какъв си начин“ Това поражда веднага следващия въпрос – „Аз не мога ли да си го из програмирам?!?“

Би ли препоръчал на хората да изберат програмирането за кариерен път?

По-скоро на всеки бих препоръчал да пробва. Аз започнах на шега и резултата е на лице. Просто трябва всеки да има ясната представа, че като всяко ново и непознато нещо, е необходимо да му се отдаде нужното време и търпение. И силно съветвам да го правят по начин, който ще ги забавлява и поддържа интереса. Дори да си измислят някакви малки програмки от сорта на всяко пускане на компютъра да ти изписва  – „Ти си страхотен! Ще успееш!“.

Съветвам всички да направят първите стъпки в програмирането и да разберат дали им харесва като кандидатстват за безплатния курс “Основи на програмирането” в Софтуерния университет. Обучението е двумесечно, подходящо е за напълно начинаещи и се провежда в удобно за работещите време – в събота. Повече за курса вижте ТУК!

Визия: Личен архив

Стани част от някоя от нашите потребителски групи. Абонирай се и ще ти изпращаме интересна информация.

Прочети още:
„Основната работа на всеки един лидер е да стане излишен“ – Веско Колев, Director Software Engineering, Progress
Какво означава една система да е „reactive“? Основна концепция на Reactive programming

Share This