Диян Михайлов е съ-основател и управляващ съдружник в The Happy Company School – компания, специализираща в изготвянето и прилагането на стратегии за здравословен начин на живот на работа, основани на най-модерните технологии. Диян  има опит като технологичен консултант в PwC България, Accenture и като лидер на ИТ екипи в няколко международни компании. На събитието на 13-ти септември: „Как да повишим продуктивността на IТ екипа чрез по-добро здраве“, той ще ни разкаже как функционира здравето на съвременния човек и какво е необходимо, за да сме здрави на работа, кои са най-често срещаните проблеми със здравето за служителите в ИТ индустрията и много друго. Дни преди събитието му зададохме няколко въпроса. Ето какво отговори той:

Какво те мотивира да основеш The Happy Company School?

В концепцията на компанията стои лична история от моя опит като lead на ИТ екип. Всички в екипа заедно забелязахме, че има множество фактори, несвързани с уменията ни да програмираме, които влияят на бързината и качеството на работата. Например наличието на вредни навици като пушене, не закусване, прекомерно ядене, консумация на дехидратиращи напитки като кафе и безалкохолни в свръх количества, липса на качествена почивка. Научно доказано е, че всички тези навици оказват влияние върху функционирането на мозъчната дейност. Тъй като в ИТ индустрията се залага най-вече на умствена дейност. Сравнено с други индустрии, в които се залага на физическата дейност, много лесно като резултат продуктивността на екипа може да започне да спада. В тази връзка направихме програма за здраве, която акцентираше върху теми като правилно хранене, физическа активност, управление на енергията през деня, методи за премахване на вредни навици. Постигнахме голям напредък и аз реших да предложа това и на други ИТ компании.



 

Събитие на фокус:

Everyday tools and tricks for scaling Node.js

 


 

Отделно българското здравеопазване има множество видими недостатъци, които се отразяват директно на здравето на служителите. Например изключително неразвитата област на финансиране на превантивната грижа за здравето като изготвяне на хранителен режим, насърчаване на физическата активност, помощ при нужда от консултация с психолог. Всички тези аспекти са много важни за здравето, но са малко застъпени в нашето образование и абсолютно не финансирани от държавата. В този случай всеки ИТ лийд е изправен пред избор – да разчита на държавното здравеопазване и да наблюдава как екипът бавно и сигурно усеща ефектите от липсата на превантивна грижа за здравето и от това страдат продуктивността и ангажираността, или да убеди компанията да инвестира умно в здравето на екипа. Множество фирми в индустрията вече са направили своя избор и са инвестирали в услуги като допълнително здравно застраховане, карти за спорт, доставка на подходяща храна и вода за офиса, зони за почивка, осигурени консултации в различни области при нужда.

Според мен тази тенденция ще се засили, тъй като държавното здравеопазване поне за момента няма изгледи да започне да финансира повече превантивната грижа за здравето. От друга страна един екип, в който преобладават хронични проблеми като болки във врата, гърба, китките, високо кръвно, ниска енергия или физическо изтощение трудно може да покаже висока креативност и продуктивност. По тази причина цялостните програми за здраве ще станат стандарт във всички индустрии.

Какво те вдъхновява в работата ти?

Високото ниво на иновативност, което използваме в нашата работа и страхотния интерес, който виждаме към това, с което се занимаваме. Грижата за здравето е вече една много високотехнологична област с множество иновации – фитнес тракъри, инструменти за самодиагностика, базирани на сензорите и камерите на мобилните телефони, хранителни добавки с много висока ефективност в борбата с дефицитите, мрежи за онлайн консултации със специалисти от целия свят. Това ще ни отдалечи от философията на 20ти век, която предполагаше основно лекуване на болести, и ще ни въведе в ерата на превантивната грижа за здравето през целия живот. Съвсем скоро очаквам да имаме първите случаи на хора, които живеят до 110-120 годишна възраст.

Много често работим с ИТ компании, за да вкараме тези технологии в техните екипи и така да стимулираме грижата за здравето на служителите и тяхната продуктивност. Един много популярен метод е GTD на Дейвид Алън, който има голямо приложение за всеки тийм лийд в ИТ сферата.

Кое е най-голямото предизвикателство, за да поддържаме висока продуктивност в екипа чрез грижа за здравето? 

Според мен донякъде е неясната отговорност кой следва да насърчава това поведение като цяло. Много често тези инициативи се водят от HR, който обаче не е част от управлението на екипа на тийм лийда и няма добра идея за нуждите на самия екип. В някои компании има такава обособена позиция, като този човек по-скоро консултира тийм лидерите в самата компания, които използват програмите в тази сфера, за да повишат продуктивността на екипите си. Например в Google има Chief Wellness Officer, Head of Food and Beverage, Head of Fitness позиции, а самите мениджъри имат разработени инструменти за поставяне както на професионални, така и на лични цели на служителите. По този начин се комбинират професионалните и личните цели и има разбиране, че грижата за здравето е също на дневен ред в компанията.

В България също така по мои наблюдения повечето инициативи свързани със здравето все още се планират на база популярност сред служителите, а не след анализ на здравословното състояние и продуктивността на екипа. Това намалява много ефективността на самите инициативи.

Как да се преборим с него?

Според мен е добре да излезем от рамките, които в момента дефинират дейностите в тази сфера като тиймбилдинг, фън, малко почивка, придобивки и т.н., и да помислим как да използваме ресурсите, в които компанията инвестира, за изграждането на подходящи навици и ритуали в ежедневието на екипа, които да допринасят в най-голям аспект към продуктивността и ангажираността. Може да звучи тривиално, но грижата за здравето на екипа използва същия алгоритъм като създаването на един нов фичър в даден продукт. Имам предвид: започваме със спецификация, която съдържа поставяне на цели (например да намалим напитките с високо съдържание на захар), определяме измерители в краткосрочен и дългосрочен план (например х по-малко от дадена напитка на ден) и накрая правим алгоритъма, по който този фичър ще заработи (например замяна на една напитка с друга с по-малко захар, и повишаване на количеството вода, което екипът консумира). Често откриваме и бъгове – например даден вид заместител не ни носи удоволствие или не води до резултата, който искаме, и се налага да пренапишем алгоритъма отново. Много екипи си поставят и прекалено амбициозни цели за новия фичър (например да ядем два пъти седмично само яйца за обяд (истински случай)) и се отказват, тъй като това се оказва прекалено радикална промяна в навиците и ежедневието.

Според мен най-добрият подход е да сме agile – разделяме на малки стъпки, търсим бързи победи и експериментираме какво работи и какво не.

Какви са твоите топ правила за повишаване на продуктивността?

#1 Смислените критерии за „продуктивност“ включват и личните приоритети

Една от най-често срещаните грешки е измерването на продуктивността с неподходяща мерна единица. Например брой часове, които един програмист използва, за да завърши дадена задача без да се взема предвид качеството на изпълнение, брой редове код (архаична метрика използвана основно в Индия) и т.н. Такива критерии могат да бъдат измислени и за всяко друго професионално направление. Всеки екип може да подходи по различен начин, но най-важното е да има общо разбиране и смислени и обективни измерители на продуктивността.

До тук добре, лесна работа. Но дали не е време да обсъдите и какво означава продуктивността в екипа от гледна точка на личното здраве и щастие на всеки член? Един служител, който има за приоритет да вземе детето си от училище навреме или да не закъснее за среща на организацията, в която е доброволец, едва ли би бил щастлив от това професионалните му цели да пречат за постигане на личните му приоритети. Дали не е възможно да организирате работата така, че вашите служители да успяват ефективно да съчетават и двете? Ако успеете да го постигнете, ангажираността на хората в екипа ще се увеличи значително, а оттам и продуктивността им.

#2 Научете се да разпознавате симптомите на влошено здраве

Ако екипът ви не се чувства добре физически, ментално или емоционално, няма как да очаквате да бъде ефективен. Тук имам предвид да вземете под внимание фактори като липсата на достатъчно движение или хидратация, лични тревоги или липсата на приятели и приятелска обстановка на работното място, емоционални реакции към несигурност, вредни навици и много други.

Препоръчително е да се научите да разпознавате симптомите на влошеното здраве, за да сте в състояние да подкрепяте екипа си и да го тласкате към подобрение. Ето един бърз чеклист, чрез който да проверите дали екипът ви има проблеми и от какво естество са те. Просто отговорете с „да“ или „не“ на въпроса „Наблюдавам ли в моя екип следното?“:

Физическо здраве:

– Нередовно хранене (например пропускане на закуска или обяд)
– Предпочитание и прекомерна консумация на вредни храни
– Приемане на храни като начин за справяне със стреса (т.нар. емоционално хранене)
– Недостатъчно приемане на вода*

* здравословното дневно количество е между 1.5 – 2.5 л в зависимост от теглото

– Липса на почивка
– Вредни навици – пушене, употреба на алкохол или наркотици
– Спадове на енергията през деня
– Липса на качествен сън
– Промени на физическо ниво – напълняване, тъмни кръгове под очите, хронична болка в крайниците и т.н.

Емоционално здраве:

– Негативни нагласи
– Спадове на настроението
– Конфликти
– Невъзможност да се интегрират работата и личния живот

Менталното здраве:

– Честа разсеяност или разконцентрираност
– Забавяне и невъзможност за предаване на работата в срок
– Стрес поради наближаващи срокове
– Спад на креативността
– Допускане на чести грешки
– Отлагане на работните задачи
– Чувство на тревожност и стрес
– Бърнаут
– Апатия
– Липса на приятелски отношения
– Липса на мотивация
– Прекалена безкомпромисност и кариеризъм

Ако положителните отговори преобладават, това е сигурен знак, че влошеното здраве в екипа вреди на продуктивността.

#3 Дайте добър личен пример

Не е тайна, че екипът винаги се напасва и следи поведението на своя лидер. Трудно бихте мотивирали някого да промени свой вреден навик, ако лидерът на екипа не даде добър пример в тази посока. Изберете нещо, което сте идентифицирали като вредител на собствената продуктивност – може да е свързано с храненето, начина на живот или друго – споменете го на екипа и демонстрирайте как може да се справите. За нула време ще имате последователи, които ще работят по същия или сходен проблем, като ще поставите комуникацията на ново ниво и ще покажете, че споделянето се насърчава.

#4 Стимулирайте промяната, колкото и малка да е тя

Китайската мъдрост гласи, че дългото пътуване започва с малка крачка. Мотивацията и постоянството, когато човек променя някой свой навик също. Изградете традиция да празнувате успехите не само в професионален, но и в личен план. Създайте успешни истории и ги разпространете сред екипа. Наградете усилията и превърнете хората, работещи над себе си, в посланици на промяната.

#5 Използвайте социалните придобивки умно

Социалните придобивки са слаб мотиватор и отговарят на очакванията на едва около 50% от служителите, показва проучване на консултантската компания Aon. Разбира се трудно може да се случи нещо по-различно, тъй като да изградиш конкурентно предимство с нещо, което е общодостъпно и много лесно за копиране, противоречи на икономическата логика. В същото време стойността на придобивките се крие в тяхното правилно използване. Може би това, което предлагате на служителите не е това, от което те имат нужда. Направете проучване и адаптирайте бюджета си за придобивки към това, което се търси и което ефективно би повлияло на продуктивността на хората в екипа..

#6 Прибавете лични цели към професионалните

Всеки се е сблъсквал с кариерния план за развитие и цели като „завършване на курса Х“, „участие в презентации с цел набиране на кадри“ и т.н. Това, което липсва най-често са останалите цели в живота на всеки човек като „тегло в норма“, „достатъчно физическа активност“, „пълноценна почивка“, „добри отношения с партньора“, „работа по лични каузи“ и т.н. Опитайте да включите постижими цели свързани със здравословния начин на живот на работното място и ще повишите продуктивността няколко пъти. Примери в тази посока са цели като:

– достатъчна консумация на вода
– подходяща закуска преди работа (може и чрез закуската, която фирмата предлага)
– спазване на почивки за зареждане с енергия
– ограничаване на вредните навици като пушене, пиене и консумация на дехидратиращи напитки.

 


 

Стани част от потребителската група IT Team Leads. Абонирай се и ще ти изпращаме информация за всичко, което предстои в групата.

Визия: Личен архив

Прочети още:
„Основната работа на всеки един лидер е да стане излишен“ – Веско Колев, Director Software Engineering, Progress
Какво означава една система да е „reactive“? Основна концепция на Reactive programming

 

Share This